Тръгнахме в 9:00 часа сутринта, с известно закъснение, като по-голямата част от групата бяха местни, а единствен аз не знаех испански, но си замълчах. Така през цялото време слушах лекцията на гида на испански, но твърдят че основните неща ги чух и разбрах. А все пак и за археология става въпрос...
Започнахме да катерим Кордилера Бланка, и на височина близо 4000 метра спряхме до едно езеро, където се поразходихме и направихме снимки. След това автобусът продължи да се катери нагоре. Достигнахме височина може би 5000 м., когато най-накрая се появи един тунел, не много дълъг и така окончателно пресякохме планинската верига.
От другата страна на планината имаше доста голяма бяла фигура на Исус Христос, която не успях да заснема. И започна едно спускане надолу близо 2000 метра, отново до надморска височина 3000 - 3100 метра.
Археологическия комплекс Чавин се намира на красиво място, между планините, на пределна надморска височина, близо до място където се сливат две реки. Един вид лъка, както постарому казваме ние.
Централната част на обекта, представлява една голяма каменна пирамида. Само че за разлика от египетските, тези тук са пресечени, т.е. получава се една голяма равна площадка, върху пирамидална структура.
Камъните са правоъгълни и доста големи, но не чак толкова, както големите мегалитни обекти около град Куско и в самия Мачу Пикчу. Само че камъните тук са основно два вида - гранит и един вид варовик, като и двата вида не се срещат на това място.
Началото на култура Чавин е около хиляда години преди новата ера, или осемстотин години, което вече е доста впечатляващо. Понеже повечето местни култури и които видях и аз до момента, са от времето след новата ера. Осемстотин години преди новата при нас на Балканите си е начало на класическата древногръцка цивилизация, даже малко преди началото.
Пред храма има голямо правоъгълно пространство, където са се провеждали церемониите. А за тях са идвали хора от доста далече. Малко зад това правоъгълно пространство има и едно кръгло. Квадратната форма може да свържем с четирите посоки на света, с четирите елемента и изобщо с човешките представи за Земята и нейните четири края. А кръглата форма естествено може да свържем с Луната. Това аз го измислих - гениално нали?
Тук има и един доста голям камък с издълбани вдлъбнатини, като е установено, че те отговарят на звездите от съзвездието Орион.
Изобщо местните са разбирали доста от астрономия, която в древността е имала съвсем практично приложение. Трябвало е да се знае и да се отчита по някакъв начин кога е най-късият ден, кога е най-дългият, кога е началото на земеделската година и т.н. Тук интересен момент, който отбеляза гидът е, че тази култура Чавин се е разпространила на доста голяма територия, мирно без оръжие, само със силата на знанието. Или поне така са установили археолозите, че изобщо липсва бойно оръжие. И околните общности са се подчинявали, понеже са слушали по знаещите и по-умните, които са знаели кога трябва да се засажда, как и кога трябва да се полива, кога трябва да се прибира реколтата и т.н. Тази част от беседата любезно ми я преведе един италианец женен за перуанка, но на мен идеята много ми хареса. Един ден и ние така, само със силата на знанието, ще разпространим нашата култура по целия свят.
После ни въведоха в едни подземия под самата главна пирамида, което беше много интересно и вече доста различно от нашите традиционни, европейски, археологически паметници. В средата на този лабиринт ни чакаше един каменен стълб, с формата на широк нож, забит в земята. И едно драконче се усмихваше оттам...
Това на снимката е копие на същото от музея, понеже не разрешават снимки на оригиналното, в подземието.
Отвънка на известна височина, по протежението на всички стени на големия храм, е имало множество каменни глави от които сега на място стои само една. Голяма част от останалите са запазени и са в музея.
Индианска му работа... Но с този храм с тези подземия и централния идол вътре, беше интересно. Последните години са намерени и нови предмети, артефакти, които смъкват още по-назад датировката на обекта. Ама колкото и да я смъкват ние на Балканите сме още по-древни... и винаги ще бъдем с една стъпка по-древни.
Снимки от обекта и от музея тук -
https://photos.app.goo.gl/eudykrPAoVhr7tVPA
Забравих да кажа и за съществуващата сериозна система от отводнителни канали. Понеже през дъждовния сезон водата тук е доста и трябва да се овладява, да се контролира, и отвежда по някакъв начин. Повечето от тези отводнителни канали са съвсем запазени и до днес.
Културата Чавин грабва. Но ние не и се даваме и трябва победоносно да е силата на знанието.
А относно цивилизацията, Европа ни е признала върховенството, че на инки ли ще се дадем!?
Само ние не си вярваме, твърдим ,че Спартак не бил наш, бил чужд! ? Даже Доналд Туск дойде чак тука човекът, да убеждава татарите, че Спартак е наш!
Всичко най- добро и успех!
Пътепис няма да пиша, каквото излезе в блога това ще е. Аз навремето като се върнах от Индия беше още по-интересно, но нищо не написах. Така ще е и този път.
Досега в пътуването имах някой трудности, оттук нататъка мисля, че ще е добре.
