През 1453 монахът Фома в „Инока Фомы Слово похвальное о благоверном великом князе Борисе Александровиче“ княз Борис Александрович е наречен нов Яков, втори Моисей, сравнен е с императорите Тиберий, Август, Юстиниян, Теодосий. Той е наречен император и автократ, а Твер е наречен „нов Израел“.[2]

През 1490 Дмитрий Герасимов от Новгород е написал Легенда за новгородската бяла митра – „Повесть о белом клобуке“, където се разказва как император Константин дал на папата при предаването на Рим бяла епископска митра. След упадъка на Рим тя е била пренесена в Константинопол. Последният константинополски патриарх е получил видение, че градът ще падне и я изпратил на архиепископ Василий от Новгород. Там тя се е съхранявала в Катедрала „Св. София", като символ, че Новгород е станал център и пазител на християнското православие. Тук за първи път се употребява изразът Трети Рим. [2]

В Русия концепцията Москва – Трети Рим намира своите основи в писмо от 1510 г. на псковския монах Филотей до московския велик княз Василий III.[8]

Филотей сочи прякото правоприемство на московските князе, извеждайки го от Константин Велики: „Не преступай, царю, заповѣди, еже положиша твои прадѣды – великий Константинъ, и блаженный святый Владимиръ, и великий богоизбранный Ярославъ и прочии блаженнии святии, ихьж корень и до тебе“[9]. („ Не престъпвай, царю, заповедите, положени още от твоите прадеди – великият Константин, блаженият и свят Владимир, великият и богоизбран Ярослав и прочие блажени светии, чиито корени стигат до теб.“)

Собствено формулировката на идеята за Трети Рим се съдържа в думите: Бих искал да кажа няколко думи за съществуващата православна империя на най-светлия, почитан владетел. Той е единственият цар на всички християни по цялата земя, владетелят на светия, божествен трон на светата, вселенска и велика, апостолическа църква, която замени църквите на Рим и Константинопол и се намира в Москва, пазена от Бога, в Успенската църква на най-чистата Божия майка. Знайте всички, които обичат Христос и които обичат Господ, че всички християнски империи ще загинат и ще отворят пътя за царството на нашия господар, както се твърди в пророческите книги, и това царство е Руското. Защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има. да пребъде твоята държава, благочестиви царю, тъй като всяко едно царство на православната вяра ще се слее в твоето царство: единствен ти си победител сред всички християнски царе {„Да вѣси, христолюбче и боголюбче, яко вся христианская царства приидоша в конецъ и снидошася во едино царство нашего государя, по пророческимъ книгамъ, то есть Ромеиское царство: два убо Рима падоша, а третий стоитъ, а четвертому не быти. да вѣсть твоа держава, благочестивый царю, яко вся царства православныя христианьския вѣры снидошася въ твое едино царство: единъ ты во всей поднебесной христианом царь “ [10].“[11][9]

Във връзка с вътрешните дела, Иван Грозни бил истински автократ, абсолютен владетел. Във вътрешнополитически план влиянието на доктрината за третия Рим не се ограничавала само до политическата активност на Московския владетел, но оказва влияние и в църковните дела. Според концепцията за трети Рим Руската църква получава специален висок статус и мисия. Вътре в самата църква Московската митрополия има специална висока позиция, подобно на политическия статус на града Москва. Но истинският глава на църквата бил монархът. Иван Грозни виждал царството като божествена упълномощеност, а себе си – като представител на Бога на земята. По този начин, въпреки че религията е това, което упълномощава властта на царя, в руското царство властта е била в голяма степен теократична. [12]

В серия от публикации, особено в книгата си „Извори и смисъл на руския комунизъм“, Бердяев твърди че руския месианизъм е фундаментален елемент в руската религиозна психология. [13]