Смразяващ писък в нощта,
с жажда отвъд смъртта,
зъбите впива в плътта
и нежно бликва кръвта.

Жаждата поглъща ненаситна,
по устните тече невинността,
поредната жертва любопитна
отива си с писък в нощта.

Не спира нивга гладът му,
кръвта му буйно запламтява
с всяка жертва, с всеки дух,
погледът му тях вледенява.

С нежност жертвите посреща,
с ръцете си тях докосва,
с погледа си ги поглъща,
със зъби ги разкъсва.

Но след всяка жертва нова
жажда за кръв в него гори,
кралица търси да коронова,
в сенките с нея да полети.

Наближава края си нощта,
трябва да се крие вампира,
да легне в ковчег през деня,
жаждата отвътре не спира.