БОЖИЯТ СЪД ЩЕ БЪДЕ СПОРЕД НЕГОВИЯ ПРАВЕДЕН СТАНДАРТ, А НЕ СПОРЕД НАШИЯ

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:15-20).

Исус ни предупреди с думите: „Пазете се от лъжливите пророци!” Защо в Новия Завет има толкова предупреждения за това? Причината е, че тези хора действат много подвеждащо. Те са подмолни и лукави. Те не идват облечени като вълци, а като овце. Готови са да действат като всички останали християни. Относно последните дни Исус казва, че „много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Матей 24:11). По-нататък обяснява, че ако е възможно, дори избраните ще бъдат подведени по техните знамения и чудеса. Как можем да ги познаем? Исус казва, че ще ги познаем по плодовете – не по поученията, знаменията и чудесата.

Нека да изтъкна нещо много важно – Исус не казва, че ще разпознаем лъжепророците от истинските пророци в зависимост от това, дали техните пророчества са се изпълнили. Подобно мислене идва от старозаветните стихове като Второзаконие 18:22, където пише: „Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Бог не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него”. Днес мнозина преценяват истинските и лъжливите пророчества според този критерий, а не според критерия, даден ни от Исус. Чувал съм много хора, дори водачи, да казват за някой, че е лъжепророк, защото пророчеството му не се е изпълнило. И обратното, чувал съм хора да казват: „Знам, че този човек е истински пророк, защото това, което каза, се сбъдна”. Но нека да изтъкна, че в Стария Завет Валаам беше корумпиран пророк с пожелаващо сърце и пророкува с точност за Израел и за раждането на Месията. Макар пророческите му думи да бяха точни, неговият плод не беше добър. Защото Исус каза за него, че той „учеше Валаака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват” (Откровение 2:14). Бяха му дали пари и подаръци, за да прокълне Израел, но понеже не можеше да прокълне тези, които Бог е благословил, той учеше Валаак как да доведе израилевите чада под проклятие, като ги тласне към грях. Това би ги вкарало под осъждение. В резултат, двайсет и четири хиляди израилтяни умряха от язвата, дошла като съд за тяхното непокорство (Числа 23:8). Плодът на Валаам беше лош, въпреки че неговите пророчества бяха правилни. Той беше лъжепророк и в Исус Навиев 13:22 е наречен „чародеец”. Убит е в битка от острието на израилтянски меч. От тук можем да видим, че определението дали един пророк е истински или лъжлив не може да стане чрез точността на неговите пророчества дори в Стария Завет.

Нека да погледнем Божия критерий в Стария Завет за разпознаване на истински и лъжливи пророци. „Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, които ти не си знаел, и да им служим, да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец, защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани. А оня пророк или оня съновидец да се умъртви, защото е проповядвал отстъпление от Господа вашия Бог, Който ви е извел из Египетската земя и ви е изкупил от дома на робството, за да те отклони от пътя, в който Господ твоят Бог ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си” (Второзаконие 13:1-5).

Плодът на Валаамовия живот и служение отклониха Израел от Божието сърце, макар пророкуваното от него да беше вярно и точно. Сега вече трябва да ни е ясно, че дори думите на някого да са точни, това не е потвърждение, че той или тя е истински пророк! Исус изяснява нещата с думите: „И тъй, от плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:20). Нужно е да бъде изпитан плодът в живота на служителя, както и плодът на неговото служение.

Галатяни 5:22 казва: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост,милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон”. Това е плодът, който трябва да се види в личния живот на истинския пророк. Исус казва, че светът ще познае, че сме Негови ученици по нашата любов един към друг (Йоан 13:35). Да обичаш някого не означава непременно да се държиш много мило с него. Има умели и изкусни хора, които карат човека да се чувства прекрасно и се отнасят добре с него само заради лична изгода. Някои мъже се държат великолепно с жените, но единствено с цел да се възползват сексуално от тях. Така че, само, защото някой ви се усмихва и говори хубави неща за вас, не означава, че той или тя ходи в плода на Духа. Второ Коринтяни 5:16 казва: „Отсега нататък ние не познаваме никого по плът”.

Не ни е дадено да познаваме мъжете и жените според техния характер. Характерът може да е измамлив. По-скоро трябва да ги познаваме чрез Духа. Нужно е да бъде разпознат плодът на Духа. Да разпознаеш означава да видиш и да различиш ясно мотивите и намеренията на човека. Да разпознаеш значи правилно да прецениш това, което е в сърцето на другия. Библията казва, че духовно зрелите са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото (Евреи 5:14). За да виждаш правилно, твоят мотив трябва да бъде любов, а не осъдителност. Много хора твърдят, че могат да разпознаят злото в другите, но в действителност те просто ги осъждат. Филипяни 1:9 казва: „И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна”. Тук виждаме, че правилното разпознаване е вкоренено в Божията любов.

Когато Исус казва: „Ще познаете лъжливите пророци по плодовете им”, Той има предвид, че можете да ги разпознаете по плодовете в техния живот. Дали пред вас стои любов или егоизъм, скрит зад усмивка? Истинската любов не търси своето. Не се мотивира от лична изгода или удоволствие. Не се стреми към успех, признание, положение или пари. Ще говори и ще действа според истината, дори, когато това й коства отхвърляне, защото тя търси най-доброто за човека. Ако наистина обичаш някого, ти си готов да се откажеш от своите желания и цели за доброто на другия. Исус казва в Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си”. Този плод Господ иска да видим в живота на истинския пророк!

Също така, трябва да наблюдаваме плода, произведен от служението. Приближава ли то хората до Бога? Или ги привлича и насочва към самото служение, като говори неща, каквито хората искат да чуят, а не каквито трябва да чуят? Еремия издига глас чрез Божия Дух: „Още и в ерусалимските пророци видях нещо; прелюбодействат и ходят в лъжи, и подкрепят ръцете на злодейците, тъй щото никой не се връща от злото си” (Еремия 23:14). Как са подкрепяли ръцете на злодейците? Като са проповядвали това, което ще им угоди, а не са конфронтирали тяхното нечестие. Днес в Америка се шири подобно нещо. Пастири и служители проповядват не изобличителни проповеди, така че хората да не се съблазнят и да не напуснат. Ако си тръгнат, ще си вземат парите. Заблудата е: „Нуждаем се от техните десятъци, дарения или таланти, за да продължим това служение, което Бог ни е поверил”. Понеже правят компромис с истината, те започват да вярват в заблудата на хладината. Резултатът или плодът от всичко това е, че никой не се покайва от нечестивите мисли в сърцето си и нечестивото си поведение, което е толкова явно. Ако някой дойде и проповядва истината, тези служители и църковни членове я отхвърлят с думите: „Неговото проповядване е твърде сурово. Той не проповядва с любов. Бог е много милостив. Затова ни позволява да се покаем”. Имаше едно семейство, което даваше значителни подаръци на нашия екип през първите две години от пътуващото ни служение. Те обичаха служението ни и казваха на много хора за нас. Винаги очакваха с нетърпение пристигането ми да служа в тяхната област. Дойде ден, в който Господ ми даде коригиращо послание за тях. Те се опитваха да контролират своята църква чрез влиянието и парите си. На жената изобщо не й хареса това, което казах. Тя се съблазни от него и престана да подкрепя нашето служение. Семейството й постъпи по същия начин. Знаех, че вече не ни подкрепят заради това, което направих, но да чуят истината беше по-важно за тях и за църквата, макар да не го осъзнаваха. След като два месеца премислях ситуацията, усетих подтик да напиша писмо. Представих обоснования за посланието, което й бях дал и добавих някои слова, които Бог беше вложил в сърцето ми. Не ме интересуваха техните пари или отхвърляне. Истината беше най-важното. Когато Бог е ваш източник, хората не могат да ви манипулират с техните пари или приятелство. Вижте какво Господ казва чрез пророк Михей: „Така казва Господ запророците, които заблуждават людете Ми, които, докато хапят със зъбите си, викат: Мир! Но, ако не тури някой нещо в устата им, обявяват война против него. Затова ще ви бъде нощ, та да нямате видение и ще ви бъде тъмно, та да не прокобявате, слънцето ще залезе за пророците и денят ще се помрачи над тях. Тогава гледачите ще се засрамят и чародейците ще се смутят; Да! Те всички ще се покрият до горната си устна, защото няма отговор от Бога. Но аз наистина съм пълен със сила, със съдба и с мощ чрез Духа Господен, за да изявя на Яков престъплението му и на Израиля греха му. Слушайте, прочее, това, първенци на Якововия дом и началници на Израилевия дом, коитосе гнусите от правосъдие и извращавате всяка правота, които градите Сион с кръв и Ерусалим с беззаконие, на които първенците съдят за подкупи, свещениците му учат за заплата и пророците му чародействат за пари и пак се облягат на Господ и казват: Не е ли Господ всред нас? Никакво злоняма да ни сполети” (Михей 3:5-11). Това сякаш се отнася за ситуацията в американската църква. Ако някой е значим дарител на служението, служението и неговите помощници толерират поведение от негова страна, което никога не биха изтърпели от човек, който е беден или няма слава и влияние. Правят такива важни хора членове на църковното управление, запазват им специални места и се отнасят с тях по по-специален начин. Яков говори за това: „Братя мои, да не държите вярата на прославения Господ Исус Христос с лицемерие. Защото, ако влезе в синагогатави човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място, а на сиромаха речете: Ти стой там, или седни до подножието ми, не правите ли различия помежду си и не ставате ли пристрастни съдии?” За съжаление, парите си казват думата в много от църквите и служенията в Америка. Имащите ги биват удостоявани със специално внимание. Банкети и церемонии се устройват на „високопоставените дарители” на служенията. С каква цел? За да продължат да дават и да не се насочват към друго служение със своята финансова поддръжка! Служителят вече не е контролиран от Святия Дух, а от богатите си дарители. Ще говори добри неща на тези, които хранят неговото служение, като пренебрегва греховете им. Сега тези богаташи имат влияние в служението. Не искам да кажа, че всички служители, които дават благодарствени банкети и специални празненства, имат за цел събирането на пари – някои съвсем искрено желаят да почетат хората, инвестирали в тяхната работа. Но ако се дава банкет, той трябва да бъде както за тези, които дават по петстотин долара месечно, така и за даващите по един долар. Исус каза, че вдовицата даде повече от всички останали, макар дарението й да бе само две лепти! Ако празненствата се устройват с такъв мотив, ще имате съвсем различна атмосфера.

Бог дава да се разбере колко е опасно да получаваш подкупите на богатите и влиятелни хора: „Да не приемаш подаръци, защото подаръците заслепяват виждащите и извръщат думите на праведните” (Изход 23:8). Служителят загубва способността си да разпознава в мига, в който започне да обръща по-голямо внимание на този, който има влияние или пари. Няма правилна преценка, защото е мотивиран от егоизъм, а не от любов. Думите му стават извратени и по тоя начин служението започва да отстъпва, макар да е възможно да продължи да се разраства и помазанието да не се оттегли. О, да – помазанието не спира, защото „даровете и призванията от Бога са неотменими” (Римляни 11:29). Бог не отнема помазанието и призива. По тази причина има служители, които все още ходят в силата и помазанието на Господа, но чиито живот е покварен.

Михей беше пророк, който истински обичаше хората. Той казва, че понеже служителите изповядват мир за тези, които ги хранят, няма да имат отговор от Господа. Думите им звучат така, сякаш са от Бога, но всъщност не са. Михей обаче, е достатъчно смел, за да говори Божиите думи, като знае, че ще бъде гонен заради тях. Затова той е изпълнен със сила и с Духа Господен. Той има Божият отговор, който другите се опитват да имитират. Ето защо може да ги смъмри, да ги коригира или да ги назидава. Той предпочита да представя това, което Бог казва, отколкото да търси изгодата за своето служение. В конкретния случай Словото на Господ има за цел да изобличи греховете на Божиите хора и да ги призове към покаяние. Михей не проповядва леки думи, но предоставя казаното от Бог, без значение дали хората го приемат или не. Бог издига поколение, което ще говори това, което Той казва, дори посланието да не е популярно. Тези служители ще бъдат млади и стари. Някои ще са били в служение няколко години, други ще са новодошли. Ще имат плода на Духа в личния си живот. Божията любов ще бъде основата на техния живот и служение. Затова ще обичат Неговите хора с чиста любов. Тяхна цел няма да бъдат дарбите или служението, но Божието сърце. Защото знаят, че „ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?” (І Коринтяни 13:1-3). Като осъзнават това, те ще „следват любовта, но ще копнеят и за духовните дарби” (І Коринтяни 14:1).

Новият Завет говори за лъжеапостоли и лъжебратя (ІІ Коринтяни 11:13, 26). И двете категории хора ще бъдат съдени според плода на техния личен живот и на служенията им. Дали техните служения са привличали хората към тях самите или към плана и целта на Бог? Павел, истинският апостол, наставлява Тимотей: „а ти си последвал моето учение, поведение, целта, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта” (ІІ Тимотей 3:10). Макар в Павловото служение да има невероятни чудеса и дарби, той насърчава Тимотей да следва плода на Духа в неговия живот, а не чудесата или помазанието. Исус го казва пределно ясно: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Йоан 13:35). Затова отново ще ви кажа – не гледайте чудесата и помазанието, за да прецените дали сте изправени пред лъжлив или истински пророк, апостол или брат, но търсете плода на Духа в неговия личен живот.